Prof. Roman Nowicki, Wioleta Baranska-Rybak
Медицински Унивеситет в гр. Гданск, Полша, Катедра по дерматология, венерология и алергология
Абстракт
Маслото от черен дроб на акула е източник на алкилглицероли и сквален, но също така съдържа и малки количества полиненаситени мастни киселини(ПНМК). Те са модулатори на имунния отговор към различните инфекции и карциноми. Тяхното защитно действие към различни бактериални и гъбични инфекции показва, че те трябва да се препоръват при пациенти с атопичен дерматит. Тези пациенти, поради ксерозата и нарушените бариерни функции на кожата, са податливи на този вид инфекции
Ключови думи: масло от черен дроб на акула, алкилглицероли, сквален, атопичен дерматит
Pol. Merk. Lek., 2007, XXII, 130, 312
Атопичният дерматит (АД) е хронично , рецидивиращо , възпалително заболяване на кожата и по-точно на епидермиса и дермата . Той се характеризира със силен сърбеж, типична характеристика , локализация и морфологични промени . Често се комбинира с други атопични заболявания на пациeнта или други членове от семейството му [11].
МНОГО СУХА КОЖА
Основният проблем при АД е прекомерното изсушаване на кожата. Типичните признаци на сухата кожа са : непрекъсната ексфолиация на епидермиса , чувство за грапавост при допир , лихенификация , микро- и макропукнатини , и силно изразен еритем . Пациентите често съобщават за симптоми на сърбеж и парене Съществуват много причини за кожната сухота . Това състояние обикновено се дължи на недостиг на липиди в роговия слой на епидермиса или на ниската способност да се задържа водата. Постоянните грижи за кожата и лечението на АД, са в основата на изчистването на кожните лезии и тяхната ремисия. Целта е да се възстанови бариерната функция на кожата. Продукти, които овлажняват и омазняват кожата, трябва да се прилагат поне 2 пъти на дневно. Това е от особено значение за поддържане на адекватната хидратация на роговия слой на епидермиса и набавяне на липсващи вещества(като церамид , или различни други мазнини) . В зависимост от степента на заболяването, някои лечебни продукти са ефективни локално ( глюко-кортикостероиди , калциневринови инхибитори,) или системно ( анти-хистамини, транквиланти , стероиди, циклоспорин А , антибиотици или имунотерапия ) . Важен компонент в терапията на АД е приложението per os на ПНМК [10].
Основната причина за сухата кожа е увреждането на защитната бариера на епидермиса и премахването на водно-липидната мантия. Тя се се състои от: вода, липиди, естествен овлажняващ фактор (ЕОФ) и междуклетъчно вещество [19].
ЕСЕНЦИАЛНИ МАСТНИ КИСЕЛИНИ
Омега-3 се откриват в маслото и месото от риба (скумрия, акула, сьомга), а Омега-6 се извличат предимно от растения, които имат семки (ленено семе, касис, грозде, тиква). Те са ПНМК и са важни хранителни вещества за кожата. Имат две основни роли в организма: осигуряват подходяща структура, гъвкавост и функционалност на клетъчните мембрани, и са необходими за вътреклетъчната синтеза на липидите, в роговия слой, и прекурсори на ейкозаноидите (простагландини, левкотриени, тромбоксани) [3] .
Особен вид рибено масло е това от акула. Освен ПНМК, които са само 5% от състава му, то съдържа големи количества алкилглицероли и сквален. Това масло много отдавна се използва от рибарите в Швеция и Норвегия, за лечение на различни видове рани, респираторни инфекции, и лимфаденопатии. Докато ПНМК имат противовъзпалителни свойства, то алкилглицеролите и скваленът подпомагат възстановяването след възпалението, чрез активиране на някои елементи на имунната система [22].
Скваленът е полиненаситен алифатен въглеводород, който е широко разпространен в природата . Действа като прекурсор в синтезата на холестерола , vit. D и стероидните хормони, а също така има силна антиоксидантна активност, която се дължи на съдържанието на изопренови единици ( vit. А и коензим Q10 също имат такива единици). При хората се синтезира от ацетил-коензим A в реакцията , която води до синтеза на холестерола. Открива се в големи количества в маслото от черен дроб на акула, рибеното масло и други мазнини, и в по-малки количества – в маслиновото масло и масло от пшеничен зародиш, или дрожди. Най-голямото количество на сквален в човешкото тяло е открито в кожата ( 14.8 mg/100 g ), като в другите органи е много по-малко (щитовидна жлеза – 5.5 mg/100 g , сърце – 2.4 mg/100 g , черен дроб – 2,1 mg/100 mg и мозък 0,6 mg/100 mg) . Доказано е, че скваленът подсилва имунната система, чрез тъканите и клетките , отговорни за имунния отговор: лимфни възли, костен мозък, надбъбречни жлези и черен дроб. Той също така повишава активността на Т-клетките и макрофагите, и ускорява заздравяването на раните . Имуномодулиращото му действие се дължи на въздействието върху компонентите на клетъчните мембрани и липидните обвивки. Скваленът предизвиква „опсонизация“ на патогенните микроорганизми и улеснява унищожаването им от имунокомпетентните клетки[ 1, 2].
ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ИМУННИЯ ОТГОВОР
Няколо клинични изследвания в Полша демонстрираха, по неоспорим начин ефикасността на алклиглицеролите: за повишаване на вродения и придобития имунитет, ускоряване на заздравяването на рани и афти, в борбата с повтарящите се бактериални инфекции, и за подпомагане на лечението при псориазис [14 , 22] . Целта е, чрез стимулиране на имунната система, да се намали вероятността от развитие на алергия или астма , както и неопластични процеси, а също така да се подпомогне лечението на ревматоиден артрит, акне и атопичен дерматит [6 , 17, 18 ] . След приложение на рибено масло, богато на Омега-3 мастни киселини, в доза от 1 g дневно (в продължение на 30 дни), се наблюдава забавяне на множество функции на неутрофилите, моноцитите и лимфоцитите. В резултат – инхибиране на имунния отговор и намаляване на производството на някои медиатори на възпалението. Приемът на тези продукти води намаляване на нивата на арахидонова киселина и увеличаване на концентрацията на ейкозапентаенова и докозахексаенова киселини. Това , от своя страна ограничава производството на проинфламаторни ейкозаноиди и увеличава броя на продуктите от метаболизма на ейкозапентаенова киселина , които имат много по-ниска биологична активност, в сравнение с техните аналози, синтезирани от арахидонова киселина [13 , 15]. Освен това, има и инхибиране на синтеза на цитокините на възпалението ( IL-2 , IL-6 , IL-8 , IL-12 , TNF-a ) , но с минимално въздействие върху цитокини IL-10. Заслужава да се отбележи , че лечението не предизвиква никакви странични реакции [15]. Доказаната защита срещу бактериалните и гъбичните инфекции, води до препоръчителното използване на алкилглицеролите, при пациенти с атопичен дерматит. Факт е, че тези пациенти поради сухотата и увредената бариера на кожата, са особено податливи към такъв вид инфекции.
Dunstan и сътр. са изследвали ефективността на перорални продукти, съдържащи рибено масло, при бременни жени, страдащи от атопичен дерматит. Те са ги приемали от втората половина на бременността, до раждането. Изследвани са съдържанието на IgA, CD14 , цитокини (IL- 5 , IL-6 , IL-10 , TNF и IFN ) и мастни киселини, в млякото на жените до 3 дни след раждането. Учените открили значително по-високи нива на ейкозапентаеновата и докозахексаеновата киселина в млякото на бременни жени, приемащи препарати от рибено масло, в сравнение с контролната група , които представляват бременни жени, използващи продукти от маслиново масло . Съдържанието на IgA, CD14 и цитокини са сравними в двете групи [8]. Също така са изследвани случаи на атопичен дерматит при деца, чиито майки са приемали препарати съдържащи рибено масло, по време на бременността [7] . Установено е, че въпреки, че процентът на заболелите не се различава от общия за населението , то заболяването преминава много по-леко [7]. Тези изследвания недвусмислено сочат към положителния ефект, от рибеното масло. За да се направят обаче по-конкретни изводи, са нужни допълнителни изследвания, включващи по-голяма група от пациенти.
Друга група от учени оценяват ефекта от оралното прилагане на капсули, съдържащи Омега-3 ,-6 и -9 киселини , Vit. Е, цинк и мултивитамини, при 19 пациенти, на възраст от 17 до 43 години , които са засегнати от лека или тежка форма на атопичен дерматит. След 16 седмици се наблюдава значително подобрение в състоянието на кожата при 14 от пациентите [9].
През последните години е имало много проучвания за ефективността на диетата, при възпалителни кожни заболявания [4 , 12, 16, 20]. Възпалението на кожата е силно намалено, при деца на възраст от 2 до 4 години, с АД. Те са приемали по 3 g/ ден от растително масло , съдържащo линолова киселина и алфа-линоленова киселина. След 4 седмици на лечение, се наблюдава подобрение в състоянието на кожата при 67% от малките пациенти. Тази зависимост не е наблюдавана при групата с плацебо [5].
При друго, мултицентрично клинично изследване , 179 пациенти с АД са лекувани с еритропоетин 4 g/ден . След 12 седмици, се наблюдава подобрение на кожата при 62% от пациентите [21] . Steward и сътр. доказват, че с еритропоетин промените са бавни, но са тясно свързани с промяната на липидния състав на клетъчните мембрани[21] .
Всички тези изследвания дават основание, за включването на алкилглицеролите от масло от черен дроб на акула, като допълнително лечение при пациенти с АД.
РЕФЕРЕНЦИИ
1. Ahn Y.K., Kin J.H.: Effects of squalene on the immune response in mice (II). Cellular and non-specific immune response and antitumor activity of squalene. Arch. Pharmacol. Res., 1992, 15, 20-29.
2. Allison A.: Squalene and squalene emulsions as adjuvants. Methods En- zymol., 1999, 19, 87-93.
3. Boelsma E., Hendriks F., Rosa L.: Nutritional skin care: health effects of micronutritients and fatty acids. Am. Clin. Nutr., 2001, 73, 853-864.
4. Boelsma E., Vijver L., Goldbohm A. i wsp.: Human skin condition and its associations with nutrient concentrations in serum and diet. Am. J. Clin. Nutr., 2003, 77, 348-355.
5. Bordoni A., Biagi P., Masi M. i wsp.: Evening primrose oil (Efamol) in the treatment of children with atopic egzema. Drugs Exp. Clin. Res., 1987, 14, 291-297.
6. Chamras H., Ardashian A., Heber D. i wsp.: Fatty acid modulation of MCF-7 human breast cancer cell proliferation, apaptosis and differentia- tion. J. Nutr. Biochem., 2002, 13, 711-716.
7. Dunstan A.J., Mori T.A., Barden A.: Fish oil supplementation in pregnan- cy modifies neonatal allergen-specific immune responses and clinical out- comes in infants at high risk of atopy: a randomized, controlled trial. J. Allergy Clin. Immunol., 2003, 112, 1178-1184.
8. Dunstan A.J., Roper J., Mitoulas L. i wsp.: The effect of supplementation with fish oil during pregnancy on breast milk immunoglobulin A, soluble CD14, cytokine levels and fatty acid composition. Clin. Exp. Allergy, 2004, 34, 1237-1240.
9. Eriksen B.B., Kare D.L.: Open trial of supplements of omega 3 and 6 fatty acids, vitamins and minerals in atopic dermatitis. J. Dermatolog. Treat., 2006, 17,82-85.
10. Gliński W., Kruszewski J., Silny W., Kurzawa R. i wsp.: Postępowanie dia- gnostyczno-profilaktyczno-lecznicze w atopowym zapaleniu skóry. Konsen- sus grupy roboczej specjalistów krajowych ds. dermatologii i wenerologii oraz alergologii. Postępy Dermatologii i Alergologii, 2004, 6, 265-277.
11. Jabłońska S., Majewski S.: Choroby alergiczne skóry. W: Choroby skóry i choroby przenoszone drogą płciową. Wydawnictwa Lekarskie PZWL, Warszawa 2005.
12. Lee T., Hoover R., Williams J. i wsp.: Effect of dietary enrichment with eicosapentaenoic and docosahexaenoic acids on in vitro neutrophil and monocyte leukotriene generation and neutrophil function. N. Engl. J. Med., 1985, 312, 1217-1224.
13. Lewkowicz P., Banasik M., Głowacka E. i wsp : Modyfikujący wpływ du- żych dawek preparatu oleju z wątroby rekina na polaryzację limfocytów T oraz funkcję neutrofili krwi. Pol. Merk. Lek., 2005, 108, 686-692.
14. Lewkowicz M., Lewkowicz P., Kurnatowska A. i wsp.: Mechanizm działa- nia i zastosowanie kliniczne oleju z wątroby rekina. Pol. Merk. Lek., 2006, 119, 598-601.
15. Lewkowicz P., Lewkowicz N., Tchórzewski H.: Rola alkilogliceroli, skwa- lenu i wielonienasyconych kwasów omega 3 w zwalczaniu infekcji bakte- ryjnych – modyfikacja naturalnych (wrodzonych) mechanizmów odporno- ści. Problemy Ter. Mon., 2002, 13, 163-169.
16. Meydani S.: Effect of (n-3) polyunsaturated fatty acids on cytokine pro- duction and their biologic function. Nutrition, 1996, 12, 8-14.
17. Nkondjock A., Shatenstein B., Maisonneuve P., Ghadirian P.: Specific fatty acids and human colorectal cancer: an overview. Cancer Detect. Prev., 2003, 27, 55-66.
18. Norrish A.E., Skeaff C.M., Arribas G.L. i wsp.: Prostate cancer risk and consumption of fish oils: a dietary biomarker-based case-control study. Br. J. Cancer, 1999, 81, 1238-1242.
19. Randazzo S.D., Dinotta F.: Dry skin: pathophysiology and treatment. J. Applied Cosmetol., 1992, 11, 121-126.
20. Rosińska A., Niestrata Z., Cichy W.: Wpływ składników pokarmowych na stan fizykochemiczny skóry. Przeg. Dermatol., 2006, 3, 325-332.
21. Steward J., Morse P., Moss M. i wsp.: Treatment of severe and modera- tely severe atopic dermatitis with evening primrose oil (Epogam): a multi- centre study. J. Nutr. Med., 1991, 2, 9-15.
22. Szostak W.B., Szostak-Węgierek D.: Właściwości zdrowotne oleju z reki- na. Przegląd Lekarski, 2006, 63 , 223-226.