Здравейте Д-р Дренски! Днес ще разговаряме за атопичния дерматит, едно доста често заболяване в детската възраст.
Здравейте! Наистина, атопичният дерматит(АД) се среща често при деца. Първите прояви могат да се наблюдават още в ранна възраст, при деца с фамилна обремененост. Протича хронично, с генерализирана сухота, множество рецидиви и чести прояви на сърбеж. АД е част от атопичния синдром, включващ алергични прояви на дихателната система(алергичен ринит и астма), очите(алергичен ринит) и др.
Ясни ли са причините за това заболяване?
За момента се говори за няколко групи фактори, които са пряко свързани с появата на АД.
Първата група включва генетичните фактори. Фамилният атопичен терен се среща при 60-80% от пациентите, като все още не е напълно ясен механизмът на унаследяване – доминантен или рецесивен. Когато и двамата родители са болни от АД, вероятността и децата им да се разболеят е с 50% повече.
Втората група са имунологичните фактори. В 80% от случаите има високо ниво на IgE(обуславят алергични реакции към храни, лекарства, полени и др.) и Т-клетъчен имунен дефицит(благоприятстващ развитието на вирусни и стафилококови инфекции).
Третата група са нарушения на кожната бариера. При голям процент от болните се открива мутация в гена за филаргин – белтък, който участва в изграждането на кожната бариера.
АД е една от най-честите диагнози в дерматологията. Среща се при 15-20% от децата и 5-10% при възрастните.
Каква е клиничната картина на атопичния дерматит?
За това заболяване е характерно ранното му начало( 90% от случаите са до 5 г. възраст), фамилна атопична обремененост, постоянен или пристъпен сърбеж, лесна дразнимост на кожата и промени в характера.
Най-общо клиничната картина може да се раздели на 3 периода:
Първи период – деца до 2 г. Обикновено заболяването започва след третия месец, като се изразява със зачервяване, малки пъпчици и мехурчета, които образуват плаки. Най-често се засягат челото, бузите и бедрата, които са с изразена сухота.
Втори период – от 2 г. до пубертета. Плаките са по-задебелени, със следи от разчесване. Обхващат се китките, лакътните и задколенните гънки, като сухотата е генерализирана.
Трети период – при възрастни. С годините, неизлекуваният АД преминава в невродермит. Освен гънките, се засягат и останалите части на тялото. Основни симптоми са сърбежът и сухотата на кожата.
От какво се влошава това заболяване?
АД може да се влоши от различните сезони, от различни алергени, някои храни и най-вече от стрес.
Каква е прогнозата за развитие?
В голяма част от случаите, клиничните прояви изчезват при навършване на 2-3 години. По-рядко, заболяването се проявява през целия живот, като понякога се комбинира с бронхиална астма или други заболявания. По принцип, спонтанно подобрение може да настъпи след кърмаческия период или след пубертета.
Трудно ли се поставя диагноза на АД?
Не бих казал, че е трудно. След търсене на фамилна обремененост и съпътсващи заболявания(алергичен ринит, конюктивит, астма и др.), се извършва дерматологичен преглед, като се търсят характерните, за това заболяване, лезии.
Нужни ли са някакви специални грижи за кожата, при това заболяване?
Родителите трябва да знаят, че е изключително важно да се поддържа кожата на детето хидратирана. Водата при къпане да е топла(но не и гореща), да се използват специални масла за къпане и емолиенти, след подсушаване. Да се носят памучни дрехи, в стаите да има овлажнители за въздух и т.н.
Нужно ли е да се спазва някаква диета?
Въпросът с диетата е малко спорен. Според някои изследвания, избягването на някои храни(цитруси, мляко, ядки, шоколад, мъхести плодове и др.) подобрява АД, но според други – това не е така. Естествено при откриване на пряка връзка с дадена храна, последната трябва да се избягва задължително!
И така, стигаме до лечението. Какво е то?
Най-общо, основна цел на лечението е постигане на продължителна ремисия. АД се лекува с локални и системни средства.
Към локалните влизат кортикостероиди(за кратък период), емолиенти и различни антибактериални средства.
Системното лечение включва антихистамини(при силен сърбеж), антибиотици(при данни за стафилококова инфекция) и кортикостероиди(трябва да се използват като последна възможност).
ПУВА терапията е също алтернатива. Бих искал да подчертая, че български принос е високопланинското климатолечение(над 1500 m надморска височина ), при което се постига значително подобрение на АД.
Не трябва да се забравят и т.нар. локални имуномодулатори(калциневринови иххибитори) – пимекролимус и такролимус. Според Европейската лекарствена агенция, тези продукти трябва да се прилагат само за лечение на АД и то, когато кортикостероидите не действат! Това трябва да стане след внимателна преценка от дерматолог, за кратък период от време и задължително само при деца над 2 години. Всичко това се налага поради множеството нежелани лекарствени реакции, при приложението на тези продукти.
Споменахте на няколко пъти емолиентите. С кои конкретно работите Вие?
Аз от години препоръчвам емолиентите от серията Secalia на Isispharma. Те съдържат растителен глицерин и масла от карите, и инка инчи(които съдържат полиненаситени мастни киселини). Тези продукти трайно хидратират кожата и възвръщат комфорта на пациентите.